10 Random Reasons Why I Am Not Motivated (please do not think it's a complaint letter, it is NOT)

1. If I manage to overcome my laziness and get my ass to write down my master's thesis, I will have the same degree that other people with a basic knowledge of English and no preparation in political science whatsoever are going to have too.

2. I am actually afraid of finishing my thesis, because that would mean that I will have to become automatically unemployed with no excuse, and the idea of job searching freaks me out.

3. Obviously nobody ever thought that despite I come from a EU country (very poor one by the way), I also need some financial stimulation for the results I get in my studies. Hey. we were also under Communism, give me some credit! I heard that the Italian Foreign Ministry is very generous to children of Eastern Europe..

4. I am a 25-year-old daydreamer with a low self-esteem, a bank account charged with my parents' money, and fear for telling things to people's faces.

5. I have no silicon boobs, colagen-filled lips, tiger top, hair extensions and a mafia boss boyfriend. I am too stingy to pay for a haircut in Italy, and my boyfriend is a regular everyday normal guy and we enjoy having aperitifs instead of trips to the Maldives. 

(Don't get me wrong, at least we pay for them with our own money and we talk about music and books and political science, which is enriching. We also like travelling though).

6. People with silicon boobs, colagen-filled lips, tiger tops, hair extensions and mafia boss boyfriends are role models in my country. The same people think it's a big deal when they learn how to use the word "consensus" and they think their whole mindset changed after reading Paulo Coelho's books.

7. I do not know how to deal with questions about my future plans and how I plan to realize them, so I just smile stupidly and try to change the topic.

8. I actually could stay all day at home watching VIP Brother, Music Idol and Desperate Housewives. I even enjoy it. I constantly refresh the website of Music Idol to see whom they kicked out.

9. Plane tickets are really getting damn expensive. Buses make me sick. Trains make me sick and dirty. 

10. The world is experiencing a severe economic and financial crisis, globalization and the Pope is telling people not to use condoms. This has already depressed at least half of the world population, why should I be an exception?

Защо не празнувам осми март

Днес е осми март и като всяка година трябва надълго и нашироко да се впускам в обяснения защо не го празнувам и защо не го зачитам за празник. Така че оттук нататък, след като напиша това, не искам да се чувствам длъжна да се оправдавам защо го отричам. Ще бъдете директно упътени към тази страница, затова и тази статия е и на български, и на англиийски, в името на политическата коректност.

Всъщност...предполагам, че в кръвта ми се съдържа голямо количество антитела срещу осми март, може би защото в моето семейство това никога не е бил празник. Помня как в училище в началото на месец март ни караха да правим картички за майките ни, и как съучениците ми събираха пари, за да им купят подарък. След това, когато идваше големият ден, всички носеха цветя на учителките и говореха какво бащите им са подарили на майките им, и как родителите им ще празнуват вечерта. Картичките ги правех и аз, защото беше задължително, естествено не бяха особено красиви, защото рисуването не ми е силна страна, но когато идваше денят никой от роднините ми не идваше при майка ми нито с подарък, нито дори с някой самотен увяхнал карамфил. Баща ми винаги дебело подчертаваше, че това е комунистически празник, който се зачита в Русия и сателитните и страни. Майка ми пък просто казваше, че мрази този ден, защото според нея в годината не трябва да има само един ден, когато жената се зачита, докато в останалите 364 е претоварена с работа. Моите контраргументи, че в останалите семейства не се мисли по същия начин, оставаха глас в пустиня, така че се налагаше да прибягвам до глупави детски лъжи, които казвах на приятелите си в училище. Спомням си, че веднъж стигнах толкова далеч, че казах на една приятелка, че баща ми е подарил на майка ми кожено палто за празника. Това беше в период, когато семейството ми беше толквоа бедно, че подаръкът за рожденния ден на майка ми бяха чифт пластмасови джапанки от пазара.

Разбира се, цялата тази семейна пропаганда ми повлия върху мнението, което си създадох по-късно, но мисля, че и сама успях да стигна видя, че особено в България този празник е една голяма безсмислица. Винаги съм усещала някаква дразнеща миризма на мухъл в осмомартенския въздух. Чудя се дали това е само заради комунистическия дух на този ден, или заради нежеланието ми да призная, че този ден се отбелязва в цял свят, също и на запад.

Освен това, винаги полудявам при мисълта за жени с току-що направени прически и с по-силен от обикновеното (а и от нужното) грим, които с изкуствено приповдигнато настроение излизат вечерта „по женски“, да гледат мъжки стриптийз, да се напият, да се почувстват бляскави, да си правят фалшиви комплименти и после да злословят против мъжете, като много често с това се опитват да скрият колко са нещастни в любовта, в семейството и в живота като крещят безсмислени фрази вариращи от смешното „Женска силааа“ до тежките пиянски обиди от рода на „Това копеле не ме заслужава“.

Не са за мен тези неща. Никога не съм мислила, че мъжете са боклуци, дори и за миг, дори когато не ми вървеше много в любовта. Наистина, вярно е, че в момента съм щастливо влюбена, но това не значи, че не ми харесва да излизам с приятелки. Но някак си никога не успявам да се впиша във всеобщото настроение на определени празници като Свети Валентин, Нова Година и Деня на Жената...защото това са точно дни, в които някой е решил, че трябва МНООГО да се забавляваме. По банален начин. Аз пък, честно казано, предпочитам спонтанността.

И нека да си го кажем- цените на цветята днес са неразумно високи. А екстравагантният живот е нещо, което не всеки може да си позволи, особено в тези тежки времена. Повярвайте ми, знам по-добри начини да си изхарчите парите:)

P.S. Все пак обичам да получавам цветя през всички останали дни, само не днес:)

Why I Don't Celebrate 8th March

Today is the 8th of March and as every year, I need to get involved in long arguments and explanations on why I do not celebrate it and do not consider it a holiday. So from now on, after writing this, I will not feel myself obliged to justify my denial of this holiday. You will just be referred to my blog, that's why I intend to post this also in Bulgarian, to be so-to-say "politically correct".

Well, well, well...I guess my blood contains some strong 8th-of-March antibodies, because in my family this has never been considered a holiday. I remember how at school in the beginning of March they would make us draw cards to give to our moms as presents and how my schoolmates would save money to get their mothers a gift. Then, when the big day would come, everybody would bring flowers to our female teachers and would start telling what presents their moms got from their fathers and friends, and how they were to celebrate it in the evening. The cards I made, as it was a part of my school obligations, not great ones, of course, as I am not a very talented painter, but when the day came, no person from my family gave my mom any present or at least- a lonely carnation. My father would always emphasize to me this was a Communist holiday celebrated in Russia and the subordinate countries, and my mother would just say that she hates that day as according to her there shouldn't be just one day in the year on which people suddenly decide they need to celebrate women and in the rest 364 days of the year would just overload them with duties. My counterarguments that all the other families do not think so remained basically unheard and so I just resorted to some childish lies that I would say to my friends at school. I remember once I went so far that I said to a friend that my dad bought a fur coat to my mom on the occassion. It was about the period my family was so poor that the only present my mom got for her birthday were plastic slippers from the market.

Of course all this family propaganda influenced my judgment later, but I think I grew enough to see with my own eyes that especially in Bulgaria this holiday is quite a nonsense. I always feel something mouldy and irritating in the 8th-March-air. I wonder if it's just some of the Communist connotation this holiday will always have for me, or just my refusal to deny that it is celebrated internationally, also in the Western world.

Moreover, it always freaked me out to see some ecstatic women with their hair freshly styled and their make-up stronger than usual (and than necessary) going out in artificially high spirits to have a ladies' night out, to see strippers, get drunk, feel fabulous, make fake compliments to each other, and then later bitch about men and very often try in some ways to hide the fact how unsuccessful they are in love, family and life by screaming out meaningless statements varying from the funny-sounding "Girl power!"to the serious drunken insults like "That son of a bitch just does not deserve me, I can do so much better". 

Not for me. I never thought men are trash, not even for a day, not even when I was not quite successful. It is also true that I am happily in love, but this does not mean I do not enjoy ladies' nights with my girlfriends. But somehow I never manage to get myself in the right mood on certain holidays, such as St Valentine, New Year and the Woman's Day...because those are exactly the days when someone decided I should just have LOOOTS of fun. In a banal way. I prefer spontaneity, honestly. 

And let's just say it- prices of flowers today are unreasonably high. And extravagant life is something not everyone can afford, especially in those hard times. I know better ways to spend money, trust me. :)

P.S. I still love getting flowers on any given day but today:)