Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че заже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти.
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че заже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти.
Sonnet 146 | |
Poor soul, the center of my sinful earth, | |
[Thrall to ] these rebel pow'rs that thee array, | |
Why dost thou pine within and suffer dearth, | |
Painting thy outward walls so costly gay? | |
Why so large cost, having so short a lease, | |
Dost thou upon thy fading mansion spend? | |
Shall worms, inheritors of this excess, | |
Eat up thy charge? Is this thy body's end? | |
Then, soul, live thou upon thy servant's loss, | |
And let that pine to aggravate thy store; | |
Buy terms divine in selling hours of dross; | |
Within be fed, without be rich no more. | |
So shalt thou feed on death, that feeds on men, | |
Сонет № 146 |
No comments:
Post a Comment