Пиянството на един народ

Японският министър на финансите си подаде оставката, след като беше обвинен, че се е появил пиян на пресконференция на Г-7 миналата седмица. От 1974 Япония не е била в такава сериозна икономическа криза, това е факт. Че кризата е станала повод за не едно и две тежки напивания от мъка и безпомощност, е без съмнение. Дали пък министърът е бил пиян, или само замаян от неразумно количество лекарство против настинка, както обясни по-късно, не се знае със сигурност. Не ми се вярва, въпреки убедителните кадри, които вървят по интернет. Те всъщност не са даже и смешни. Обаче светът говори, и човекът си подава оставката. Каквато и да е била истината, станал е обект на присмех и на подмятания, че има проблем с алкохола, става, извинява се и си отива.  

Нека сега си представим същата ситуация, но в България. Георги Първанов изпива една бутилка домашна ракия от родното си село и отива в Русия. Да говори за стария дълг на СССР към страната ни и да иска старите архиви. Прави мили очи на братушката си Медведев. Завалва думите и говори неразбираемо...ами аз пък например никога не го разбирам какво иска да каже. Това значи ли, че е винаги пиян? И по- важното- значи ли, че ще си подаде оставката? И което е още по-важно- ние ли сме пияните, че избираме такива политици, които нямат нито срам, нито съвест, нито достойнство и не си подадоха оставката след нито една от всички изцепки?

Май вместо да пилеем грешни пари по чалга дискотеки и за лъскави дрешки, по-добре да направим една разходка до Азия. Но не за да домъкнем дотук контейнер с евтина китайска стока, която да изтъргуваме в някое забутано магазинче. А за да се опитаме да разберем какво точно представляват понятия като чест, срам, достойноство, чувство за отговорност и имат ли те почва у нас.