Strasbourg: The Council of Europe Series 1

Ok, it was about time I wrote something from my new temporary place of residence- the so-called 'heart of Europe' i.e. Strasbourg. I have had so much free time on my hands recently and am so getting used to having it that paradoxically I hardly find any will to blog. But this is comprehensible- once one enters into the habit of slacking off, then it is very, very difficult to get out of the pattern.
Strasbourg- love at first sight, but now I come to understand that I actually do not like the city that much, it is the thought of being here and the people I am meeting that so far have made this experience really worthwhile. The city itself is orderly, beautiful, sophisticated, clean and at first sight it has everything you need. However, I think that my affection for Italy is getting serious- I somehow miss the chaotic order of the tiny Italian street, the noisy people having good coffee (and with the risk of sounding like an ever-complaining Italian- coffee here is genuinely BAD!), this desperate feeling of being lost and lonely even when the neighbours are peeking into your window..and then I miss the food. And here I also risk of being convicted of forgetting to say I miss some people, but I think they know it already..so yes, I miss you- Mery, Paolo, Ceca and even Yana!!!
However, I cannot help it- I am having a great time in Strasbourg. I love it that I never felt lonely in this city, even if I am by myself. And for the first time it actually feels OK to spend a hungover Saturday by yourself, sleeping, doing nothing, staying in your pijamas until 6 p.m. without even showing your nose from your room. Which means a couple of things: apartment's great, flatmates can get nasty but for the first time I could not care less, company is great, work is not, and anyways- I am really having a good time. Which once again convinces me that the things you are not looking forward to are actually those that you never regret afterwards. I am extremely happy with my choice and thankful to the people who actually tried for more than a month to convince me that it was actually good for me to come here. So now it is the time to say- you were right, people, and I was wrong (and I very seldom admit to have been wrong)!
And last for today- I am re-discovering the meaning of the abbreviation 'tgif'! I never imagined it was charged with so much meaning!
More to follow!

За малкия Кирчо

Ужасно съм покъртена от тази история (тя за жалост не е единствената), и ако някой чете това, нека се опита да помогне по какъвто начин може- ако не с парични средства, поне с мисъл за това малко дете, което е много, много болно и неговите родители, които ми се иска да вярвам имат още малко кураж в себе си. Копирам писмото, прочетено в известен български форум:

Младо семейство от Петрич се бори да спаси 2-годишния си син от рака. „Да спасим Кирчо!" е апелът, с който Иван и Валентина Стамчеви се обръщат за финансова помощ и милосърдие към всички, готови да откликнат. На 29 ноември Кирчо Стамчев ще навърши 2 годинки. Като всяко първородно детенце е радвал родителите и близките, докато през месец юли в педиатрията в София му откриват туморно образувание над десния бъбрек. „На скенера се установи, че туморът е голям 10,5 см, опира в черния дроб и панкреаса и се е впил между два прешлена на гръбначния стълб на сина ни. На моменти предизвикваше такива болки, че Кирчо не можеше и да ходи. Предписаха ни 3 химиотерапии. Но се оказа, че те не дават очаквания положителен ефект, след третата туморът беше пораснал до 18-20 см, а детето ни започна да се окосмява като пълнолетен мъж. Предложиха ни четвърта химиотерапия, но категорично отказахме - какъв е смисълът, като не дава ефект. Оставаше ни операцията и ние я приехме. След операцията обаче откриха разсейки на рака в белия дроб на Кирчо и запушване на артерията му с 3-сантиметров тромб", разказа пред „Вяра" вчера бащата Иван. Междувременно родителите научават, че на обиколка в страната е американският професор Дейвид Уокър. Заедно със Силвия Кацарова и българска фондация се опитват да намерят спонсори, за да построят клиника за лечение на рака в България. Чрез естрадната певица Иван и Валя се свързват с проф. Уокър. Той преглежда Кирчо и дава 85-90% гаранция, че ще излекува детето. Условието е да съберат 40 000 лв. и да го отведат в клиниката му в Мексико, където ще му приложи природосъобразна билкова терапия. Най-добре е да летят за Мексико на 25 ноември, защото положението на Кирчо се усложнява. „Нощем започва да се буди, свит на кълбо, и плаче", казват родителите. Те са категорични, че колкото по-бързо успеят да намерят необходимите средства и да отпътуват, толкова по-добре. И двамата обаче са безработни. Иван е съкратен от частна фирма и в момента го регистрират в Бюрото по труда. Валентина също е безработна, искала е да ползва отпуск по майчинство, но се оказва, че няма необходимите осигуровки. Затова се обръщат за помощ към всички, които могат да им подадат ръка - от роднини и близки до община Петрич и правителството. „Вярваме, че ракът невинаги е смъртоносен и че има лечение. Стига да го намерим и приложим на детето. Въпреки мнението на нашите лекари, че няма спасение, ние твърдо вярваме, че има. И колкото по-бързо го намерим, толкова по-добре", е мнението на бащата и майката на Кирчо.

„Започнахме преди седмица и към момента сме събрали половината от необходимите ни средства", споделят те. Ще заминат с надежда, че в касичките, поставени по магазините в Петрич, и по банковата им сметка ще се събере и останалата сума. Курсът на лечението в Мексико е 8-9 седмици и „с Божията помощ и помощта на всички, които се отзоват според възможностите си" семейство Стамчеви се надява през месец февруари догодина да се приберат благополучно в Петрич.

Иван и Валентина благодарят от все сърце на Илия Луков, Любка Рондова, Володя Стоянов, Владислав Вълчев, „Старите петрички муцуни" и младата рок банда „No frames", които в четвъртък от 18,00 ч в големия читалищен салон ще изнесат благотворителен концерт за спасяването на Кирчо. В неделя ще се състои и благотворителен футболен мач. „Благодарим на Бога, че не сме сами. Благодарим на общината, на фирмите, на нашите съграждани и всички хора, които се отзоваха и продължават да се отзовават на призива ни за помощ в борбата да спасим сина си", трогнати са Иван и Валя Стамчеви. За всички, които искат да помогнат, адресът на семейство Стамчеви е: гр. Петрич, ул. „Калабак" №13. А банковата сметка в лева на името на Кирил Иванов Стамчев е: BG49 ТТВВ 9400 55242726 94 SOCIETE GENERALE EXPRESSBANK

Бяла Коледа

Здравейте от страната на виното, слънцето, равиолите, лазанята, пицата, канцонетите, Леонардо да Винчи и Вечния град Рим! Здравейте от страната на Гучи, Валентино, Николо Макиавели, Силвио Берлускони и мафията! Здравейте от Италия, където коледните приготовления са вече в разгара си, особено в провинцията на град Бреша.

Отварям днешния брой на "Република", и чета: "Un bianco Natale senza immigrati: Per le fest il comune caccia i clandestini" (Бяла Коледа без имигранти: за празниците общината изритва незаконно пребиваващите). Става въпрос за поредната гениална акция, наречена "Бяла Коледа", по едноименната песен на Бинг Кросби на крайно дясната администрация на малката община Кокалио (Бреша), която цели да "изчисти" градчето от нежелани субекти за Коледа. Към дълбоката символика на името на акцията ще се върна след момент, сега две думи какво ще представлява тя:

До 25 декември тази година, според идеолога на акцията Клаудио Абиенди от Лега Норд в Кокалио, град с малко повече от 7000 жители, 1500 от които чужденци, полицията ще звъни от врата на врата в около 400 домове. Тези, на които разрешението за престой (Permesso di soggiorno) е изтекло преди повече от шест месеца и които вече би трябвало да са подновили процедурата по издаване на ново такова, ще загубят правото си на местожителство. Сред чужденцте, чиито брой е нараснал в последните години от 177 на 1562, преобладават мароканци, албанци и граждани на бившите югославски републики. Те рядко създават проблеми на властите, но според кмета на града, Франко Кларети, има нужда от "прочистване".

Естествено, грубостта и бруталността на тази акция, оставя либерални хора като мен и теб без думи. Разбира се, Лега Норд не измисля за първи път поредни гениални ходове, за да се отърве от ненужните никому имигранти от Северна Африка и Балканите. Ясно е как в Италия се гледа на чужденците, и особено на тези с етикет "екстракомунитари" (т.е. чужденци от страни извън ЕС). Не мога да си обясня обаче друго нещо- как така страна, която е дала на света толкова неща и в която се е развивала европейската цивилизация и ценности, е успяла да превърне жителите си в такива безхаберни, затъпяли и изостанали във времето овце, които не виждат по-далеч от чинията с пастата на баба си и от лъскавата си кола, с която обикалят дискотеките и се чудят как да влязат гратис. Не разбирам как може тези хора да имат право да гласуват и да избират политици като тези от Лега Норд да ги управляват. Не ми ясно как и кога Коледа, който е един от най-големите християнски празници в дълбоко католическа Италия, се превръща в синоним на низка злоба и ненавист към хора беззащитни и безвредни, макар и не винаги имащи нужди от закрила. Свалиха разпятията от училищата, но насъскват полицията и то точно в навечерието на ден, в който би трябвало да сме щедри и добри.

И остава въпроса- дали Бялата Коледа за повечето от нас ще се изразява само в пеене на банални и звънки коледни песни, купуване на лъскави играчки и подаръци Made in China, ядене и пиене, или в резервиране на еднопосочен билет за полет на Кландестинеър за опитващите се нелегално да се впишат в празничната обстановка.

Ноемврийско-мъгляви уроци за добро държание

Mного отдавна нищо не съм писала, а ми се случиха и не ми се случиха куп неща.

Завърших преди месец и половина, прекарах първото си лято в Италия, направих си профил в Twitter и bg-mamma, почувствах се отличник, безработен, имигрант, засегнат от глобалното затопляне, магистър, европеец, кулинар и какво ли още не.

Днес прочетох едни мъдри баснички-уроци, които не съм ги измислила аз, но ме накараха да се усмихна и ги споделям, преведени и на български (от уважение към семейната ми аудитория).

Урок номер 1:

Мъж влиза под душа точно когато жена му излиза оттам, а в това време се звъни на вратата.Жената бързо се загръща с кърпа и тича долу да отвори. Отваря вратата и вижда съседа, Боб. Преди да каже нещо, Боб и предлага: "Ще ти дам 800 долара ако пуснеш хавлията на земята". След като се замисля за момент, жената пуска хавлията на земята и се показва гола на Боб. След няколко секунди, Боб и връчва 800 долара и си тръгва.

Жената се загръща отново в хавлията и се качва отново горе. Когата отива в банята и мъжът и я пита кой е бил, тя отговаряя: "Боб, съседа". "Супер, отговаря съпругът и, каза ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?"

Поука: Ако споделите критично важна информация, свързана със заем или риск с вашите акционери навреме, можете да успеете да предотвратите публично разобличаване.

Sonnets

I have been quite absent in the last period, even though I really had some moments, in which I felt like writing. Now it's not one of these times, so tonight, as I will be trying to put some effort into writing my thesis, I just post a lovely sonnet by Shakespeare I recorded from high school. For the ones who read Bulgarian, please take a look at the translation too, it's by Valeri Petrov. I think he did an amazing job, some of his translations I really do find better than the original. Here you go:

Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом 
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че заже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти. 

Sonnet 146
	Poor soul, the center of my sinful earth,
	[Thrall to ] these rebel pow'rs that thee array,
	Why dost thou pine within and suffer dearth,
	Painting thy outward walls so costly gay?
	Why so large cost, having so short a lease,
	Dost thou upon thy fading mansion spend?
	Shall worms, inheritors of this excess,
	Eat up thy charge? Is this thy body's end?
	Then, soul, live thou upon thy servant's loss,
	And let that pine to aggravate thy store;
	Buy terms divine in selling hours of dross;
	Within be fed, without be rich no more.
	So shalt thou feed on death, that feeds on men,
Сонет № 146

10 Random Reasons Why I Am Not Motivated (please do not think it's a complaint letter, it is NOT)

1. If I manage to overcome my laziness and get my ass to write down my master's thesis, I will have the same degree that other people with a basic knowledge of English and no preparation in political science whatsoever are going to have too.

2. I am actually afraid of finishing my thesis, because that would mean that I will have to become automatically unemployed with no excuse, and the idea of job searching freaks me out.

3. Obviously nobody ever thought that despite I come from a EU country (very poor one by the way), I also need some financial stimulation for the results I get in my studies. Hey. we were also under Communism, give me some credit! I heard that the Italian Foreign Ministry is very generous to children of Eastern Europe..

4. I am a 25-year-old daydreamer with a low self-esteem, a bank account charged with my parents' money, and fear for telling things to people's faces.

5. I have no silicon boobs, colagen-filled lips, tiger top, hair extensions and a mafia boss boyfriend. I am too stingy to pay for a haircut in Italy, and my boyfriend is a regular everyday normal guy and we enjoy having aperitifs instead of trips to the Maldives. 

(Don't get me wrong, at least we pay for them with our own money and we talk about music and books and political science, which is enriching. We also like travelling though).

6. People with silicon boobs, colagen-filled lips, tiger tops, hair extensions and mafia boss boyfriends are role models in my country. The same people think it's a big deal when they learn how to use the word "consensus" and they think their whole mindset changed after reading Paulo Coelho's books.

7. I do not know how to deal with questions about my future plans and how I plan to realize them, so I just smile stupidly and try to change the topic.

8. I actually could stay all day at home watching VIP Brother, Music Idol and Desperate Housewives. I even enjoy it. I constantly refresh the website of Music Idol to see whom they kicked out.

9. Plane tickets are really getting damn expensive. Buses make me sick. Trains make me sick and dirty. 

10. The world is experiencing a severe economic and financial crisis, globalization and the Pope is telling people not to use condoms. This has already depressed at least half of the world population, why should I be an exception?

Защо не празнувам осми март

Днес е осми март и като всяка година трябва надълго и нашироко да се впускам в обяснения защо не го празнувам и защо не го зачитам за празник. Така че оттук нататък, след като напиша това, не искам да се чувствам длъжна да се оправдавам защо го отричам. Ще бъдете директно упътени към тази страница, затова и тази статия е и на български, и на англиийски, в името на политическата коректност.

Всъщност...предполагам, че в кръвта ми се съдържа голямо количество антитела срещу осми март, може би защото в моето семейство това никога не е бил празник. Помня как в училище в началото на месец март ни караха да правим картички за майките ни, и как съучениците ми събираха пари, за да им купят подарък. След това, когато идваше големият ден, всички носеха цветя на учителките и говореха какво бащите им са подарили на майките им, и как родителите им ще празнуват вечерта. Картичките ги правех и аз, защото беше задължително, естествено не бяха особено красиви, защото рисуването не ми е силна страна, но когато идваше денят никой от роднините ми не идваше при майка ми нито с подарък, нито дори с някой самотен увяхнал карамфил. Баща ми винаги дебело подчертаваше, че това е комунистически празник, който се зачита в Русия и сателитните и страни. Майка ми пък просто казваше, че мрази този ден, защото според нея в годината не трябва да има само един ден, когато жената се зачита, докато в останалите 364 е претоварена с работа. Моите контраргументи, че в останалите семейства не се мисли по същия начин, оставаха глас в пустиня, така че се налагаше да прибягвам до глупави детски лъжи, които казвах на приятелите си в училище. Спомням си, че веднъж стигнах толкова далеч, че казах на една приятелка, че баща ми е подарил на майка ми кожено палто за празника. Това беше в период, когато семейството ми беше толквоа бедно, че подаръкът за рожденния ден на майка ми бяха чифт пластмасови джапанки от пазара.

Разбира се, цялата тази семейна пропаганда ми повлия върху мнението, което си създадох по-късно, но мисля, че и сама успях да стигна видя, че особено в България този празник е една голяма безсмислица. Винаги съм усещала някаква дразнеща миризма на мухъл в осмомартенския въздух. Чудя се дали това е само заради комунистическия дух на този ден, или заради нежеланието ми да призная, че този ден се отбелязва в цял свят, също и на запад.

Освен това, винаги полудявам при мисълта за жени с току-що направени прически и с по-силен от обикновеното (а и от нужното) грим, които с изкуствено приповдигнато настроение излизат вечерта „по женски“, да гледат мъжки стриптийз, да се напият, да се почувстват бляскави, да си правят фалшиви комплименти и после да злословят против мъжете, като много често с това се опитват да скрият колко са нещастни в любовта, в семейството и в живота като крещят безсмислени фрази вариращи от смешното „Женска силааа“ до тежките пиянски обиди от рода на „Това копеле не ме заслужава“.

Не са за мен тези неща. Никога не съм мислила, че мъжете са боклуци, дори и за миг, дори когато не ми вървеше много в любовта. Наистина, вярно е, че в момента съм щастливо влюбена, но това не значи, че не ми харесва да излизам с приятелки. Но някак си никога не успявам да се впиша във всеобщото настроение на определени празници като Свети Валентин, Нова Година и Деня на Жената...защото това са точно дни, в които някой е решил, че трябва МНООГО да се забавляваме. По банален начин. Аз пък, честно казано, предпочитам спонтанността.

И нека да си го кажем- цените на цветята днес са неразумно високи. А екстравагантният живот е нещо, което не всеки може да си позволи, особено в тези тежки времена. Повярвайте ми, знам по-добри начини да си изхарчите парите:)

P.S. Все пак обичам да получавам цветя през всички останали дни, само не днес:)